Промените в Семейния кодекс и ролята на Изкуствения Интелект в семейното право: Европейски контекст и практически аспекти

Последните изменения в Семейния кодекс (СК) бележат значителна стъпка в развитието на семейното право, особено по отношение на упражняването на родителските права след развод. Тези промени, които преодоляват дългогодишна съдебна практика, поставят нови предизвикателства пред юристите, но същевременно създават възможност за утилизиране на правните ИИ асистенти в подпомагането на професионалистите в тази сложна материя.  

Ключови промени в Семейния кодекс и тяхното значение 

Централно място сред измененията заема възможността съдът да постанови съвместно упражняване на родителските права след развод, дори когато родителите не са постигнали споразумение за това. Тази разпоредба, въведена с чл. 59, ал. 3 от СК, преодолява Тълкувателно решение № 1/2016 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд от 03.07.2017 г., което изключваше такава опция при липса на споразумение. Това е фундаментална промяна, която цели да насърчи активното участие на двамата родители в живота на детето, дори когато самите те се намират в конфликтни отношения.    

Други съществени аспекти на промените включват:

• Регламентиране на режима на лични отношения: Чл. 59, ал. 4 от СК детайлизира режима на лични отношения, включително възможността за неприсъствена комуникация чрез телефонни разговори, писма и електронни съобщения. 
• Задължение за съдействие и информация: Въведено е изрично задължение за родителя, при когото живее детето, да съдейства на другия родител и своевременно да му предоставя информация за детето, както и да го уведомява предварително при невъзможност за спазване на режима. 
• Критерии за съдебна преценка: Съдът се произнася за местоживеенето на детето и режима на лични отношения "с оглед най-добрия интерес на детето". Преценката се извършва въз основа на редица обстоятелства, като възпитателските качества на родителите, полаганите грижи, желанието и привързаността на децата, пола и възрастта им, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните възможности.  
• Пътувания на деца в чужбина: В споразумението за развод по взаимно съгласие съпрузите могат да се договорят за пътувания на децата в чужбина и издаването на лични документи. При липса на съгласие, спорът се решава от районния съд. Създадена е и легална  дефиниция за "пътуване на детето" - кратковременно напускане на територията на Република България, което не води до промяна на местоживеенето на детето в друга държава.
• Родителско отчуждаване: Чл. 59, ал. 8 от СК предвижда изслушване на вещо лице – психолог, при данни за отчуждаващо поведение и определяне на мерки за преодоляването му. Съдът е задължен служебно да назначи съдебно-психологическа експертиза при данни за родителско отчуждение и да съобрази мерки за преодоляването му. 

Процесуалната рамка за тези промени е уредена в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), който предвижда задължително съединяване на искове за родителски права и издръжка с исковете за развод, възможност за привременни мерки и задължителна информационна среща за медиация при определени спорове. 

Европейски контекст: „Най-добър интерес на детето и право на семеен живот”

Българското законодателство и съдебна практика в областта на семейното право са силно повлияни от европейските стандарти, особено от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и принципите, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз.  

„Най-добрият интерес на детето” е водещ принцип във всички действия, свързани с деца, както на национално, така и на европейско ниво. СЕС последователно подчертава, че този принцип изисква конкретна и подробна оценка на индивидуалната ситуация на всяко дете. При трансгранични спорове, като например при международно отвличане на деца, Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета урежда компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и родителска отговорност. Регламентът предвижда ускорени процедури за връщане на неправомерно отведени или задържани деца и установява основания за отказ на признаване на решения, включително явно противоречие с обществения ред и липса на възможност детето да изрази мнението си.  

Правото на зачитане на семейния живот (член 7 от Хартата на основните права на ЕС) и правата на детето (член 24 от Хартата) са тясно свързани. Член 24, параграф 3 от Хартата изрично предвижда правото на всяко дете да поддържа редовни лични отношения и пряк контакт с двамата си родители, освен ако това не е в противоречие с неговите интереси. Намесата в правото на семеен живот трябва да бъде пропорционална.  

Съдебната практика на апелативните съдилища в България също отразява тези европейски принципи, особено при признаване и изпълнение на чуждестранни съдебни решения и при прилагане на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

Ролята на правните ИИ асистенти в семейното право. Decimo в действие.

В контекста на тези законодателни промени и сложната съдебна практика, правните AI асистенти могат да предложат значителна подкрепа на юристите, съдиите и социалните работници в семейното право.   

1. Анализ на законодателство и съдебна практика: Decimo може бързо да анализира огромни масиви от законодателство, подзаконови нормативни актове (като Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето и Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца) и съдебна практика, включително решения на ВКС и СЕС. Това позволява на юристите да идентифицират релевантни норми, тълкувателни решения и прецеденти, които са от значение за конкретен казус.

Например, при спор за съвместно родителство, Decimo може да предостави обобщен анализ и да извлече критериите, по които съдът е преценил "най-добрия интерес на детето".   

2. Преодоляване на липсата на национална практика: Особено ценна е възможността за незабавен достъп до практиката на СЕС, когато по нововъведени разпоредби в българското законодателство все още няма формирана национална съдебна практика. Decimo може да предостави "на ръка разстояние" анализ на решения на СЕС, които тълкуват аналогични принципи и норми от правото на ЕС, като например принципа за "най-добрия интерес на детето" или изискванията на Регламент (ЕС) 2019/1111. Това позволява на българските съдии и адвокати да аргументират своите решения и становища, като се позовават на установени европейски стандарти, дори при липса на практика на българските съдилища.

3. Идентифициране на рискове и възможности: Чрез обработка на данни от социални доклади, психологически експертизи и други документи, Decimo може да помогне за идентифициране на потенциални рискове за детето (напр. родителско отчуждение) или възможности за медиация и извънсъдебно споразумение.

Например, при данни за родителско отчуждение, Decimo може да анализира съдебната практика на ВКС и да предложи конкретни мерки, които съдът е предприемал в сходни случаи, като поетапен режим на лични отношения с присъствие на психолог или социален работник.

4. Подготовка на документи и аргументи: Decimo може да генерира проекти на искови молби, споразумения, жалби и други подобни документи, като се съобрази с изискванията на ГПК и СК. Той може също така да подпомага формулирането на правни аргументи, като се позовава на релевантни разпоредби и съдебна практика.

Например, при изготвяне на споразумение за развод по взаимно съгласие, Decimo може да предложи стандартни клаузи относно родителските права, местоживеенето на децата, режима на лични отношения и издръжката, като същевременно включи възможности за пътувания в чужбина, съобразени с чл. 51 от СК.

Заключение

Промените в Семейния кодекс отразяват стремежа към по-гъвкав и ориентиран към детето подход при разрешаване на семейни спорове. В този динамичен правен пейзаж, правните ИИ асистенти, в частност Decimo, не са заместител на човешката експертиза, а представляват мощен инструмент, който може значително да подобри ефективността, точността и достъпността на правните услуги в семейното право. Тяхното приложение ще позволи на юристите да се фокусират върху стратегическия анализ и индивидуалния подход към всеки случай, осигурявайки по-добра защита на най-добрия интерес на детето в съответствие с националните и европейските стандарти.