Европейското законодателство среща Изкуствения Интелект: По-ефективен подход към правото на ЕС

Въведение

Правото на Европейския съюз заема централно място в правния ред на държавите членки и има пряко и постоянно въздействие върху широк кръг от обществени и икономически отношения. Регламентите и директивите на ЕС са основен източник на права и задължения както за държавите, така и за бизнесите и гражданите. Съдебната практика на Съда на Европейския съюз допълнително разширява и конкретизира този обхват, превръщайки правото на ЕС в развиваща се система, която ежедневно намира приложение на национално ниво.

С нарастващото му значение и все по-интензивното му „проникване“ в националните правни системи, правото на ЕС се превръща в неизменна част от работата на всеки практикуващ юрист, независимо от областта, в която работи. Именно тази разпространеност и практическа значимост поставят въпроса не дали, а как най-ефективно да се работи с правото на ЕС, така че неговите норми и съдебна практика да бъдат прилагани точно, последователно и в правилния контекст.

Защо правото на ЕС е по-сложно, отколкото изглежда

Приложението на регламенти, директиви и съдебна практика на ЕС често изглежда по-лесно, отколкото е в действителност. На теория правото на Съюза е хармонизирано и еднакво приложимо за всички държави членки. Всеки юрист, който е работил с него, знае, че действителността е съвсем различна. 

То е фрагментирано на множество правни и практически пластове: първичното законодателство, съображенията, регламентите, директивите, международните споразумения, неписаните и общите принципи и, разбира се, транспонирането и постоянно разширяващия се корпус от съдебна практика както от Съда на Европейския съюз (СЕС), така и от националните съдилища. 

Ефективното ориентиране в тази система често представлява структурно и техническо предизвикателство, а възможността за грешка се увеличава, когато се появят различни конфликтни тълкувания и интерпретации в съдебната практика.

Регламентите и илюзията за „директна приложимост”

Регламентите се характеризират с директна приложимост, която често прикрива тълкувателни и практически неточности. Тяхното приложение е силно повлияно от съдебното тълкуване на Съда на ЕС. 

Ключовите понятия и разграничения често се изясняват постепенно чрез съдебната практика, понякога години след влизането на регламента в сила. Следователно „правилното“ тълкуване на даден регламент изисква проследяване на мрежа от съдебна практика, решения и кръстосани препратки, много от които предполагат задълбочено познаване на правото на ЕС. 

Един от примерите за еволюиращото тълкуване от страна на СЕС е „правото да бъдеш забравен” според ОРЗД. През 2014, в Google Spain, Съдът прие, че субектът на данните може да изиска премахване на резултати от търсенето, когато обработването нарушава правата му, и това не подлежи на териториални ограничения. Пет години по-късно, в Google v. CNIL, Съдът изрично отхвърли задължението за глобално заличаване и въведе териториални граници. Въпреки наличието на две противоположни решения, все още няма официални критерии по това задължение. Това сигнализира, че правилното прилагане на тези решения не може да се изведе еднозначно нито от нормативния текст, нито от наличните съдебни решения. Изисква се засилено познаване на контекстуалните различия и постоянно проследяване и съпоставка на развиващата се съдебна практика.

Точно поради тази причина юрист, който не работи регулярно с правото на ЕС, би загубил голяма част от така важното си време. ABA’s 2024 Legal Technology Survey Report показва, че средно юристите отделят между 20% и 25% от работното си време за правни проучвания. При стандартната 40-часова седмица, това се свежда до средно загубени 8 - 10 часа. Тези проценти могат значително да се увеличат. Проучвания показват, че когато юрист започне да проучва непозната сфера, той прекарва значителна част от времето си само в изграждане на базова експертиза за определените правни институти, които го интересуват. Това е известно като правилото 80/20, феномен, при който голям дял (до около 80%) от ресурса време може да бъде изразходван за първоначално усвояване на материята, а останалите 20 са оползотворени в задълбочен анализ.

Предизвикателствата на съдебната практика на СЕС

Сама по себе си съдебната практика на ЕС представлява допълнително техническо и организационно предизвикателство за навигация. Решенията на Съда на ЕС са авторитетни във всички държави членки, но рядко функционират самостоятелно.

Те често се основават на по-ранни решения и тълкуват конкретни разпоредби в специфичен контекст, който, макар и понякога да изглежда подходящ, всъщност не винаги е приложим. За практикуващите това означава, че анализирането и цитирането на едно или две дела на СЕС може да бъде крайно недостатъчно. От изключителна важност е как това дело се вписва в по-широката правна рамка и как се транспортира на национално ниво. 

Пример за това е „пътят”, по който е преминал принципът ne bis in idem при кумулиране на административни и наказателни санкции. В серия от решения, от Aalborg Portland и Toshiba, през Åkerberg Fransson, до Menci и Garlsson Real Estate, Съдът постепенно разширява и променя, а след това усложнява критериите за прилагане на принципа, като въвежда нови тестове, ограничения и корекции на предходната съдебна практика. Тази мрежа от решения се развива в повече от десетилетие (2004 г. - 2018 г.) и е показателна за това,  как правилното тълкуване може да бъде извлечено само след съпоставяне на множество решения, и след запознаване с контекста на развитието им в детайл. И въпреки всичко това, принципът ne bis in idem няма как да бъде сведен до правило, а наподобява балансирана конструкция, силно зависима от контекста.

Как Decimo променя подхода към правото на ЕС

Точно тук Decimo изцяло променя динамиката. Вместо да третира законодателството на ЕС, съдебната практика на СЕС и българското национално право като отделни явления, Decimo подхожда към тях като взаимосвързана система. 

Директивите не са представени просто като абстрактни текстове, а са структурно свързани с приложението им в българското законодателство. Също така той свързва регламентите със съответните решения на СЕС, които оформят тяхното тълкуване. 

Прилага съдебната практика в правилния контекст, като показва как мнението на СЕС се развива и променя с течение на времето, създавайки проследима и логически свързана картина на правна рамка. Всяко приложение на съответната съдебна практика е подкрепено с кратко резюме, точен цитат и препратка към източника. Това значително намалява възможността за объркване и неточности.

Хармонизация без опростяване

Ценността на този подход се състои в хармонизацията без опростяване. Decimo не опростява правото на ЕС, като представя един-единствен, общ „отговор“. Вместо това той прави контекстуалните различия видими и разбираеми.

Важно е да се отбележи, че Decimo не генерира общи „автоматични“ отговори и не замества професионалната правна преценка. Той премахва излишните оперативни затруднения в ежедневната работа, които отнемат от ценното време на юриста. 

Ръчното проследяване на законодателството на ЕС и националното му прилагане в конкретен казус отнема значително време, създава риск от пропуски и трудно може да се оптимизира без помощта на изкуствен интелект. Decimo прави този процес значително по-лесен, по-кратък и по-бърз, позволявайки на практикуващия да се фокусира върху работата с клиента. Докато средностатистически юрист отделя между 7 и 10 часа седмично за правно проучване, а при навлизане в непозната материя често повече от ден, Decimo анализира цялата правната рамка и релевантната съдебна практика в рамките на 2-3 минути. Резултатът е подробен и добре структуриран отговор, който поставя правните норми и съдебни решения в правилния контекст, показвайки връзките между тях и предоставяйки на юриста силна основа, върху която да надгради чрез своите лични опит и знания.

Decimo в действие

В този практически пример Decimo прави анализ на законосъобразността на уеб-скрейпинга на онлайн платформи с цел разработка на ИИ модели според член 6(1)(е) ОРЗД. След като анализира европейското и българското законодателство и съдебна практика, Decimo извлича приложимите източници и генерира изчерпателен отговор. 

Decimo започва с изясняване на трите кумулативни елемента на член 6(1)(е): наличие на легитимен интерес, необходимост и баланс на интересите.  

След това задълбочава проучването си чрез релевантната практика на Съда на Европейския съюз, за да изясни как се тълкуват ключови понятия като „разумните очаквания на субектите“, „обхват на данните“ и „въздействие върху субектите“ в контекста на обработването на лични данни. Чрез тази практика се извеждат критерии, които не са изрично формулирани в текста на регламента, но са тълкувани в рамката от съдебни решения. Decimo проследява тази рамка, извличайки основните разграничения и прилагайки ги към спецификите на казуса.

Анализът се разширява към прилагането на тези стандарти в българския правен ред. Decimo разглежда как ОРЗД е „пренесен“ в националната съдебна практика чрез решения на българските съдилища, които прилагат директно регламента и се позовават на практиката на СЕС. С тази стъпка се илюстрира как националните съдилища прилагат европейските критерии спрямо националния контекст. 

В заключение, Decimo ясно очертава връзката между правото на ЕС и българското право: ОРЗД задава общата рамка и принципи, практиката на СЕС осигурява задължителното им тълкуване, а българските съдилища ги прилагат конкретно в национални казуси. На тази основа се извежда аргументиран и практически приложим извод относно това при какви условия уеб-скрейпингът за цели, свързани с ИИ, може да бъде съвместим с член 6, параграф 1, буква е) ОРЗД и какви допълнителни изводи могат да се изведат за „директното приложение” на регламентите на ЕС.

Заключение

В среда, в която времето и точността са решаващи, достъпът до правилния инструмент е от ключово значение. Decimo предлага по-ефективен, по-сигурен и по-практичен начин, по който европейският текст да достигне до реалното му приложение. Той не заменя работата на юриста, а му служи като верен партньор.