Decimo отговаря
ВКС допусна касационно обжалване по въпрос за чл. 517, ал. 4 ГПК. Зададохме същия въпрос на Decimo, преди съдът да се е произнесъл.
Определение на ВКС
Определение № 505 от 19.02.2026 г. по к. т. д. № 2472/2025 г. на ВКС, II т. о.
Покажи пълния текстСкрий пълния текстВ ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ Търговско отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на трети февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Недкова
ЧЛЕНОВЕ: Николай Марков
Красимир Машев
като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 2472 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „Кит енд Го“ ЕООД, чрез адв. Г. Ю. от АК-Благоевград, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 261/09.05.2025 г. , постановено по в. т. д. № 862/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав, с което изцяло е потвърдено решение № 84/10.06.2024 г., постановено по т. д. № 142/2023 г. по описа на ОС-Благоевград, с което е уважен предявеният от Г. К. К., осъществяващ процесуални действия по делото чрез своята майка и законен представител Е. О. Н., конститутивен иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на „Кит енд Го“ ЕООД.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като апелативният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. От друга страна, счита, че то е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обусловило неговата необоснованост – апелативният съд не е обсъдил в своята съвкупност всички събрани по делото доказателства и наведените във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, вследствие на което в противоречие с установените по делото правнорелевантни факти и с приложимия закон (чл. 517, ал. 4 ГПК) е достигнал до необоснования фактически извод, че както ищцата – майката на кредитора Г. К. К. (малолетно дете към момента на предявяване на исковата молба), притежава активна материална легитимация в настоящото исково производство, така и че вземанията, за които по процесното изпълнително дело частният съдебен изпълнител е овластил взискателя да предяви конститутивния иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК (за прекратяване на ответното капиталово дружество), не са били изпълнени. Излага правни съображения, че апелативният съд не е обсъдил правния довод на въззивника, че в процеса на доказване е останало недоказано точно за какво по основание и размер изпълняемо право съдебният изпълнител е овластил ищеца да предяви иска за прекратяване на ответното търговско дружество на основание чл. 517, ал. 4 ГПК. Твърди, че за основателността на този иск е ирелевантно обстоятелството дали длъжникът по изпълнението е удовлетворил изпълняемото право, предмет на овластяването от съдебния изпълнител, преди или след първото открито съдебно заседания по исковата производство, образувано по иска с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК. В този смисъл, поддържа, че длъжникът по изпълнението – принципалът на ответното еднолично търговско дружество (К. Г. К.), изцяло е изпълнил правните задължения, предмет на овластяването на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 517, ал. 3 ГПК.
Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК , както със специалните предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – поради вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение, като поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. „Необходимостта от доказване на материалноправната легитимация на ищеца като кредитор в производството по чл. 517, ал. 4 ГПК?“ (по този материалноправен въпрос се твърди противоречие с решение № 60/22.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 134/2010 г., І т. о. на ВКС); 2. „Възможно ли е удовлетворяването на вземането по изпълнителното дело в хода на висящото производство по чл. 517, ал. 4 ГПК да бъде основание за отхвърляне на иска?“ (касаторът счита, че правният отговор на този процесуалноправен въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото); 3. „Длъжен ли е въззивният съд, когато по въззивна жалба на едната страна пререшава спора, да обсъди доводите на другата страна (въззиваемата страна) и да им даде отговор в мотивите на своя акт?“ и 4. „При направено с въззивната жалба оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада въззивният съд дължи ли даване на указания до страните относно възможността да предприемат съответните процесуални действия, които са пропуснали да извършат поради порочността на доклада и дадените с него указания?“ (по тези два процесуалноправни въпроса не се посочва задължителна или казуална практика на ВКС, в противоречие на която те да са разрешени).
Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК , констатира следното:
Касационната жалба е редовна - подадена е от процесуален представител, с надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК .
За да постанови обжалваното решение, въззивният е съд е приел, че е сезиран с редовна искова молба, която отговоря на изискванията за допустимост, поради което трябва да разгледа по същество пренесения с въззивната жалба материалноправен спор. Изяснил е, че по делото липсва спор, че процесната издръжка се дължи от ответника (бащата на детето), като тя е присъдена в полза на малолетното дете. Съгласно чл. 28, ал. 4 ГПК малолетните лица се представляват от законните им представители - родители. В конкретния случай към момента на образуването на изпълнителното производство, както и към момента на образуване на първоинстанционното производство взискателят е бил малолетен, поради което не съществува процесуална пречка при подаването на молбата за образуване на изпълнително производство, респ. при овластяването от страна на съдебния изпълнител и предявяване на иска с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК в титулната част на исковата молба да се поясни, че искът е предявен от законния представител на малолетното дете. В този смисъл, липсва неяснота относно това чии права се упражняват от законния представител – тези на малолетното дете. За да бъде редовна исковата молба, достатъчно е да бъде посочен носителят на правото (ищеца), както и чрез кого се предявяват правата (чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК) - в конкретния случай в достатъчна степен е уточнено, че носителят на правата е малолетното дете, но те се упражняват чрез неговия законен представител – майката, поради което обжалваното решение е постановено въз основа на редовна искова молба.
Разглеждайки въззивната жалба по същество, апелативният съд е съобразил правното разрешение, дадено в константната съдебна практика на ВКС (решение № 104/10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2144/2013 г., II т. о.; решение № 138/12.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1753/2016 г., I т. о. и решение № 60/10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 134/2012 г., I т. о.), съгласно която искът с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК е конститутивен - с него се упражнява потестативното право на кредитора на едноличния собственик на капитала да прекрати търговското дружество, за да удовлетвори вземането си от ликвидационният дял на длъжника. Абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска представлява наличието както на висящо изпълнително производство, по което ищецът е взискател, а търговското дружество е трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения дял, така и на изрично овластяване на взискателя от съдебния изпълнител за предявяване на този иск.
Въззивният съд е счел, че от събраните по делото доказателства се установява правнорелевантното обстоятелство, че към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд съществува висящо изпълнително производство, поради което ищецът в настоящото исково производство не е загубил качеството си на кредитор. Изяснил е защо приема за неоснователен релевирания във въззивната жалба правен довод за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, изразяващо се в даване ход на делото при невъзможност на процесуалния представител на ответника да се яви в първото о. с. з. по делото.
Апелативният съд е приел за неоснователно и правното съждение на въззивника за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение понеже не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, позовал се е само на изготвеното заключение на назначената ССчЕ и не е обсъдил доказателствата, установяващи удовлетворяването на изпълняемото право. Разяснил е, че материалните предпоставки за пораждане на потестативното право за прекратяване на търговското дружество по иска с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК са следните: 1) ищецът да е взискател по изпълнително дело, по което изпълнението е насочено върху притежаван от длъжника по изпълнението (К. К.) дружествен дял в „Кид енд го“ ЕООД; 2) да е наложен запор върху дружествения дял и 3) овластяване от съдебния изпълнител на взискателя да поиска прекратяване на дружеството. В този смисъл, предмет на този конститутивен иск не е подлежащото на принудително удовлетворяване вземане (неговия размер), чийто носител е кредиторът-ищец, а упражняването на потестативно право за прекратяване на търговското дружество-ответник и откриването на производство по ликвидация - като способ за принудително изпълнение на задължението. Следователно, наведеното твърдение, че съдът не е установил размера на задължението е неоснователно.
Апелативният съд е съобразил формираната по чл. 290 ГПК константна практика на ВКС по приложението на правната норма, уредена в чл. 517, ал. 4 ГПК, съгласно която този конститутивен иск е предоставен на взискателя в изпълнителното производство, когато длъжникът не е изпълнил задължението да плати при насочено изпълнение срещу притежаваните от него дялове от капитала на дружеството (ал. 3) или върху всички дялове в дружеството (ал. 4). Ищец по иска е взискателят, а ответник - дружеството, чието прекратяване се иска, като предпоставките за възникване на предявеното потестативно право са уредени изчерпателно в разпоредбите на чл. 517, ал. 1 и ал. 4 ГПК: 1) ищецът да е взискател; 2) висящо изпълнително производство; 3) изпращане от съдебния изпълнител на запорно съобщение до Агенцията по вписвания и уведомяване на дружеството от тази Агенция за вписания запор върху дела на длъжника и 4) овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да предяви иска за прекратяване на дружеството, в което длъжникът притежава запорираните дялове, ако вземането, предмет на принудителното изпълнение до този момент не е удовлетворено. При тяхното проявление погасяването на задължението по изпълнителния лист е единственият релевантен към исковия процес факт, наличието на който би довело до неоснователност на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК и неговото отхвърляне. Въззивният съд е счел, че по делото не били събрани доказателства, от които да се установи, че ответникът изцяло е погасил процесните парични задължения, поради което не са породени предпоставките за отхвърляне на предявения иск.
За пълнота въззивният съд е изложил правни съображения за неоснователност на наведения правен довод за неспазване на изискването за уведомяване за наложения запор: уведомяването по чл. 517, ал. 1, изр. 3 ГПК за вписания запор не е уреден в приложимата правна норма като юридически факт, чието проявление да представлява положителна процесуална предпоставка за водене на делото. Тъй като вписването на запора е последното по време действие за предявяването на иска по ал. 4, то е възможно получаването на исковата молба да предхожда уведомяването за това вписване, поради което въпреки липсата на достатъчно усилия, които Агенцията по вписванията да е положила за извършване на уведомяването по чл. 517, ал. 1, изр. 3 ГПК, процесът не е недопустим и определените от закона права на ответника - за своевременна защита срещу предявения конститутивен иск за прекратяване на търговското дружество, не са нарушени.
Въз основа на тези правни съображения въззивният е счел, че предявеният конститутивен иск е неоснователен, поради което е потвърдил обжалваното решение.
Въззивното решение не е вероятно недопустимо. Касаторът обосновава това самостоятелно селективно основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с правния довод, че апелативният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. От изложените в исковата молба обстоятелства, обосноваващи както основанието на предявения конститутивен иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК (основанието на иска по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК), така и вида на търсената съдебна защита (петитума на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК), апелативният съд е приел, че ищецът Г. К. К. (син на длъжника по изпълнението К. Г. К.) е взискател по процесното изпълнително производство, поради което с предявения конститутивен иск се цели прекратяване на ответното капиталово еднолично търговско дружество, за да може кредиторът да се удовлетвори от ликвидационния дял на длъжника по изпълнението – принципала на „Кит енд Го“ ЕООД. Изяснил е, че, тъй като ищецът е малолетно дете, той осъществява процесуални действия по делото чрез своята майка и законен представител (чл. 28, ал. 4 ГПК). Следователно, ясно е разграничена страната в процеса - малолетното дете, от неговия законен представител (неговата майка), като изрично в обстоятелствената част на исковата молба е уточнено, че именно малолетното дете е взискател (кредитор), а дължимата му се от бащата издръжка съобразно влязлото в сила решение № 7373/06.08.2019 г., постановено по гр. д. № 1633/2019 г. по описа на РС-Благоевград, ще бъде предоставяна (заплащана) чрез неговата майка и законен представител, вкл. половината от разходите, представляващи изпълняемото право по процесното изпълнително дело. В този смисъл, изяснен е носителят на твърдяното парично вземане – малолетното дете, като е обоснована и неговата активна материална легитимация по предявения конститутивен иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК – чрез прекратяване на ответното дружество взискателят по изпълнителното дело (малолетното дете) да удовлетвори от ликвидационния дял на длъжника по изпълнението изискуеми парични притезания, представляващи дължима издръжка от бащата, която следва да бъде заплащана чрез майката (половината от сторените разходи за учебници и учебни помагала, за училищни мероприятия, извънучебни школи и курсове, за дрехи и обувки, закупувани два пъти в годината през м. май и м. септември). Следователно, апелативният съд се е произнесъл по допустима и редовна искова молба, поради което неговото решение не е вероятно недопустимо.
Първият материалноправен въпрос не отговаря на уредената в чл. 280, ал. 1 ГПК обща процесуална предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – той не от значение за изхода по настоящото дело, тъй като не е включен в предмета на спора и не е обусловил правните съждения на съда (съобразно тълкувателните разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК). Апелативният съд не е приел, че процесният изпълнителен лист е издаден в полза на майката на ищеца, както твърди касаторът, а напротив – той е издаден в полза на кредитора малолетно дете, което като ищец в настоящото исково производство е извършвало процесуални действия чрез своята майка и законен представител. Изяснил е, че за да бъде редовна исковата молба, достатъчно е да бъде посочен носителят на правото (ищеца), както и чрез кого се предявяват правата (чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК) - в конкретния случай в достатъчна степен е уточнено, че носителят на правата е малолетното дете, но те се упражняват чрез неговия законен представител – майката. Разглеждайки основателността на предявения конститутивен иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК, при анализиране на събраните по делото доказателства въззивният съд е достигнал до правния извод, че в процеса на доказване е установена активната материална легитимация на малолетното дете като кредитор на своя баща (за процесната сума, представляваща дължима чрез майката издръжка), който е принципал на ответното капиталово еднолично търговско дружество. По същество с този материалноправен въпрос се навежда правен довод за необоснованост на въззивното решение (касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. 3 ГПК), но по него съдът може да се произнесе не в селективното производство по чл. 288 ГПК, а едва след допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Касаторът не е обосновал специалните процесуални предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по третия и четвъртия процесуалноправни въпроси – не твърди те да са разрешени в противоречие със задължителна практика, респ. с формирана казуална практика на ВКС; в противоречие с актове на КС на Република България или Съда на ЕС, респ. че правният отговор по тях е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, т.е. че по тях липсва задължителна или казуална практика на ВКС.
Вторият поставен процесуалноправен въпрос, уточнен и конкретизиран съобразно тълкувателните разяснения по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, при следната формулировка: „Релевантен ли е за основателността на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК фактът на удовлетворяване в хода на исковото производство на конкретното изпълняемо право, което е предмет на акта на съдебния изпълнител по висящо изпълнително дело за овластяване на взискателя да предяви иска по чл. 517, ал. 4 ГПК, в случай че по изпълнителното дело има други неудовлетворени парични вземания?“, отговаря на общата процесуална предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като той е обусловил правните изводи на съда за неоснователността на предявения конститутивен иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК - поради съществуване по процесното изпълнително дело и на други неудовлетворени парични притезания извън тези, за които съдебният изпълнител е овластил взискателя по чл. 517, ал. 3 ГПК да предяви иска за прекратяване на ответното капиталово еднолично търговско дружество по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК. Тъй като на настоящия съдебен състав не е известна формирана казуална практика на ВКС по този правен въпрос, правният отговор по него би способствал за точното прилагане на правната норма на чл. 517, ал. 4 ГПК по сходни казуси, поради което е породена и специалната процесуална предпоставка (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК) за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК .
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно предмета на конститутивния иск по чл. 517, ал. 4 ГПК касаторът трябва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 20,45 евро.
Воден от горното и на основание чл. 288 ГПК , Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261/09.05.2025 г. , постановено по в. т. д. № 862/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на „КИТ ЕНД ГО“ ЕООД в 1-седмичен срок от съобщението да представи по делото доказателства за внесена по сметката на ВКС на Република България държавна такса в размер на 20,45 евро , като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
СЛЕД ПРЕДСТАВЯНЕ на вносния документ делото да се докладва на председателя на II ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
Въпросът, по който е допуснато обжалването
Релевантен ли е за основателността на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК фактът на удовлетворяване в хода на исковото производство на конкретното изпълняемо право, което е предмет на акта на съдебния изпълнител по висящо изпълнително дело за овластяване на взискателя да предяви иска по чл. 517, ал. 4 ГПК, в случай че по изпълнителното дело има други неудовлетворени парични вземания?
Отговорът на
22 източника
С Определение № 505 от 19.02.2026 г. по к. т. д. № 2472/2025 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Определение № 505 от 2026 г. на ВКС, постановено в производство по чл. 288 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) Определение № 505 от 2026 г. на ВКС, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийския апелативен съд по конститутивен иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на „Кит енд Го“ ЕООД Определение № 505 от 2026 г. на ВКС. Касационният контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния процесуалноправен въпрос, конкретизиран от състава на ВКС: „Релевантен ли е за основателността на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК фактът на удовлетворяване в хода на исковото производство на конкретното изпълняемо право, което е предмет на акта на съдебния изпълнител по висящо изпълнително дело за овластяване на взискателя да предяви иска по чл. 517, ал. 4 ГПК, в случай че по изпълнителното дело има други неудовлетворени парични вземания?“ Определение № 505 от 2026 г. на ВКС. В мотивите на определението съдебният състав изрично отбелязва, че по този правен въпрос липсва формирана казуална практика на касационната инстанция Определение № 505 от 2026 г. на ВКС.
За извеждане на изчерпателен и съобразен с действащото законодателство отговор правният анализ изисква последователно изследване на следните подвъпроси:
Искът по чл. 517, ал. 4 ГПК е конститутивен иск, с който кредиторът на едноличния собственик на капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност (или на всички съдружници в ООД) упражнява преобразуващото право да прекрати търговското дружество, за да удовлетвори паричното си вземане от ликвидационния дял на длъжника по реда на чл. 154, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 271 от Търговския закон (ТЗ) Чл. 517 ал. 4 от ГПК+4.
В постановени по реда на чл. 290 ГПК решения (Решение № 104 от 10.07.2014 г. по т. д. № 2144/2013 г., II т. о.; Решение № 138 от 12.07.2017 г. по т. д. № 1753/2016 г., I т. о.; Решение № 30 от 12.06.2018 г. по т. д. № 1872/2017 г., I т. о.; Решение № 50100 от 23.11.2023 г. по т. д. № 1554/2022 г., II т. о.) Решение № 104 от 2014 г. на ВКС+3 ВКС приема, че предмет на този иск не е самото изпълняемо парично вземане на кредитора-ищец, а упражняването на потестативното право за прекратяване на дружеството-ответник и откриване на производство по ликвидация като особен процесуален способ за събиране на задължението Решение № 138 от 2017 г. на ВКС+2.
Фактическият състав за предявяване и уважаване на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК включва следните кумулативни предпоставки, установени в решенията на ВКС по чл. 290 ГПК и споделени в практиката по чл. 288 ГПК (Определение № 932 от 21.03.2025 г. по к. т. д. № 2400/2024 г., I т. о.; Определение № 1394 от 08.05.2025 г. по к. т. д. № 2847/2024 г., I т. о.; Определение № 1761 от 06.06.2025 г. по к. т. д. № 626/2025 г., I т. о.) Определение № 1394 от 2025 г. на ВКС+2:
Разпоредбата на чл. 517, ал. 4 ГПК съдържа съществено нормативно разграничение спрямо чл. 517, ал. 3 ГПК (приложим при запор върху дял на съдружник в ООД) Чл. 517 ал. 3,4 от ГПК: при насочване на изпълнението върху всички дялове законът изрично дерогира изискванията на чл. 96, ал. 1 ТЗ и връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжника, както и изтичането на тримесечния срок по ал. 3, тъй като всички дялове принадлежат на длъжника Чл. 517 ал. 4 от ГПК+3.
В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК актът на съдебния изпълнител за овластяване на взискателя се определя като абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска за прекратяване на дружеството (Решение № 104 от 10.07.2014 г. по т. д. № 2144/2013 г., II т. о.; Решение № 138 от 12.07.2017 г. по т. д. № 1753/2016 г., I т. о.; Решение № 30 от 12.06.2018 г. по т. д. № 1872/2017 г., I т. о.; Решение № 50100 от 23.11.2023 г. по т. д. № 1554/2022 г., II т. о.) Решение № 104 от 2014 г. на ВКС+3. Овластяването представлява властнически процесуален акт, с който съдебният изпълнител предоставя на взискателя процесуална легитимация да упражни пред съда законоустановеното потестативно право за прекратяване на юридическото лице с оглед принудителното удовлетворяване на дълга от ликвидационния дял Чл. 517 ал. 4 от ГПК+3.
В мотивите на Решение № 30 от 12.06.2018 г. по т. д. № 1872/2017 г. на ВКС, I т. о. (постановено по чл. 290 ГПК по иск по чл. 517, ал. 4 ГПК) съдът изрично приема, че активната легитимация на ищеца в производството по чл. 517, ал. 4 ГПК се установява пряко от постановлението на съдебния изпълнител за овластяване Решение № 30 от 2018 г. на ВКС. ВКС постановява, че ищецът не доказва в исковия процес материалноправната си легитимация на кредитор с изискуемо вземане, тъй като доказателствата за титулярството на вземането са ангажирани в изпълнителния процес, а защитата на длъжника срещу евентуална неправилна преценка на съдебния изпълнител се реализира по исков ред по чл. 439 ГПК, а не в производството по чл. 517, ал. 4 ГПК Решение № 30 от 2018 г. на ВКС.
От това следва, че овластяването е процесуална предпоставка, която легитимира конкретния взискател да реализира изпълнителния способ чрез ликвидация Решение № 138 от 2017 г. на ВКС+1. Овластяването е свързано с качеството на лицето като взискател по изпълнителното дело. В този смисъл въззивните съдилища в делата, по които ВКС не е допуснал касационно обжалване, преценяват дали е погасен целият дълг по изпълнителното дело, а не само сумата, посочена към деня на овластяването Определение № 932 от 2025 г. на ВКС+1.
Действащият текст на чл. 517, ал. 4 ГПК гласи:
„(4) Когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.“ Чл. 517 ал. 4 от ГПК
За разлика от ал. 4, разпоредбата на чл. 517, ал. 3 ГПК предвижда: „Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането на взискателя е удовлетворено“ Чл. 517 ал. 3 от ГПК. В чл. 517, ал. 3 ГПК липсва изричната времева клауза „преди приключването на първото заседание по делото“ Чл. 517 ал. 3,4 от ГПК. Поради това в решенията по чл. 290 ГПК, постановени по искове по чл. 517, ал. 3 ГПК (Решение № 178 от 22.02.2016 г. по т. д. № 2316/2014 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 60 от 10.07.2013 г. по т. д. № 134/2012 г. на ВКС, I т. о.), ВКС приема, че при иск по ал. 3 съдът отхвърля иска, ако в хода на разглеждането му се установи, че дружеството е изплатило равностойността на дела по чл. 125, ал. 3 ТЗ „до приключване на устните състезания по делото“ или че взискателят е удовлетворен изцяло, независимо от кого Решение № 60 от 2013 г. на ВКС+1.
По приложението на чл. 517, ал. 4, изр. второ ГПК практиката на ВКС разграничава последиците от погасяването в зависимост от момента и резултата от плащането:
Плащане преди приключване на първото заседание (материалноправно основание за отхвърляне на иска):
В мотивите на Определение № 1761 от 06.06.2025 г. по к. т. д. № 626/2025 г., I т. о. (по иск по чл. 517, ал. 4 ГПК) ВКС изрично приема: „От разпоредбата на ал. 4 на чл. 517 изр. второ от ГПК следва, че само изпълнението на задължението до приключване на първото заседание по делото (в първата инстанция) е основание за отхвърлянето на иска, т.е. не и за прекратяването на производството по него“ Определение № 1761 от 2025 г. на ВКС. Законът предоставя на длъжника специален срок до края на първото заседание да запази дружеството си чрез удовлетворяване на дълга, при което съдът се произнася с решение по същество, с което отхвърля иска Чл. 517 ал. 4 от ГПК+1.
Пълно погасяване след първото заседание и прекратяване на изпълнителното производство (процесуално основание за недопустимост):
В постановените по реда на чл. 290 ГПК актове по искове по чл. 517, ал. 4 ГПК — Решение № 104 от 10.07.2014 г. по т. д. № 2144/2013 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 50100 от 23.11.2023 г. по т. д. № 1554/2022 г. на ВКС, II т. о. — съдът приема, че когато в хода на съдебния процес (включително след първото заседание и пред въззивната или касационната инстанция) изпълнителното производство бъде прекратено, отпада абсолютна положителна процесуална предпоставка за иска. В Решение № 50100/2023 г. изпълнителното дело е прекратено по молба на взискателя поради пълното удовлетворяване на вземанията му, а в Решение № 104/2014 г. — след обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, въз основа на които е било образувано Решение № 104 от 2014 г. на ВКС+1. С прекратяването на изпълнителното дело ищецът губи качеството си на взискател и овластяването му отпада, което прави иска по чл. 517, ал. 4 ГПК недопустим и задължава съда да обезсили постановените решения и да прекрати производството по делото съгласно чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК Решение № 104 от 2014 г. на ВКС+1.
Липса на пълно погасяване (неоснователност на възражението за плащане):
В Решение № 30 от 12.06.2018 г. по т. д. № 1872/2017 г., I т. о. (по чл. 290 ГПК) ВКС уважава иска, след като до приключване на съдебното дирене не са представени доказателства вземането по изпълнителния лист да е погасено Решение № 30 от 2018 г. на ВКС. В Определение № 932 от 21.03.2025 г. по к. т. д. № 2400/2024 г., I т. о. и Определение № 1761 от 06.06.2025 г. по к. т. д. № 626/2025 г., I т. о. (по чл. 288 ГПК) ВКС не допуска до касационно обжалване въззивни решения, в които е прието, че само пълното погасяване на задължението може да доведе до отхвърляне на иска; в Определение № 932/2025 г. ВКС изрично посочва, че тези изводи съответстват на практиката му, а в Определение № 1761/2025 г. въпросът не е обсъждан по същество Определение № 932 от 2025 г. на ВКС+1. Според това разрешение частичното плащане на дълга не съставлява удовлетворяване по смисъла на чл. 517, ал. 4 ГПК и не е пречка за прекратяване на дружеството, доколкото изпълнителният процес остава висящ за непогасения остатък и върху дяловете тежи наложен запор Чл. 517 ал. 1,4 от ГПК+2.
От текста на Определение № 505 от 19.02.2026 г. по к. т. д. № 2472/2025 г. на ВКС, II т. о. се установяват следните конкретни факти:
В текста на Определение № 505 от 19.02.2026 г. не се съдържа конкретизация от какво естество са тези „други неудовлетворени парични вземания“ — дали представляват начислени законни лихви и разноски по изпълнението, новонатрупани текущи вноски за издръжка, или вземания по други изпълнителни титули или на присъединени взискатели Определение № 505 от 2026 г. на ВКС. Поради това правният отговор следва да бъде изведен чрез абстрактно диференциране на отделните хипотези съобразно приложимия процесуален режим.
Теза за отхвърляне на иска при погасяване на конкретно овластеното право:
Аргументи: Тази теза се поддържа от касатора по к. т. д. № 2472/2025 г. Според нея овластяването по чл. 517, ал. 4 ГПК е процесуална предпоставка, която съдебният изпълнител постановява с оглед конкретно неизпълнено право, индивидуализирано по изпълнителния лист Чл. 517 ал. 4 от ГПК+1. Касаторът поддържа, че длъжникът е погасил изцяло задълженията, предмет на овластяването, поради което целта на това овластяване е постигната Определение № 505 от 2026 г. на ВКС. Съдът е сезиран с конститутивен иск въз основа на точно определен фактически състав и не може служебно да подменя основанието на овластяването с други вземания по делото, за които липсва ново произнасяне на съдебния изпълнител Чл. 127 ал. 1 т. 4 от ГПК+1. Касаторът оспорва и че е доказано за какво точно по основание и размер изпълняемо право е овластен взискателят Определение № 505 от 2026 г. на ВКС; последователното прилагане на тезата води до извода, че за другите неудовлетворени вземания би било необходимо ново овластяване.
Теза за уважаване на иска при наличие на каквито и да е други неудовлетворени вземания:
Аргументи: Принудителното изпълнение е единен процес, а според тази теза наложеният върху всички дружествени дялове запор по чл. 517, ал. 1 ГПК служи за събиране на целия дълг по делото, включително акцесорните вземания и разноските по чл. 79 ГПК; в практиката въззивните съдилища наистина преценяват погасяването спрямо целия дълг по изпълнителното дело, включително лихви и разноски Чл. 79 от ГПК+3. Докато изпълнителното производство е висящо и ищецът е взискател по него, е налице абсолютната положителна процесуална предпоставка за иска Решение № 104 от 2014 г. на ВКС+1. Следователно плащането само на част от дълга не съставлява пълно удовлетворяване по смисъла на чл. 517, ал. 4 ГПК Определение № 932 от 2025 г. на ВКС+1.
(Тъй като по този специфичен въпрос липсва нарочно решение на ВКС по чл. 290 ГПК, както изрично констатира съставът на ВКС в Определение № 505 от 19.02.2026 г. Определение № 505 от 2026 г. на ВКС, изводите се извеждат по тълкувателен път въз основа на нормите на ГПК и задължителната тълкувателна практика на ОСГТК на ВКС.)
От съпоставянето на чл. 517, ал. 1 и ал. 4 ГПК, чл. 79 ГПК и режима на изпълнителния процес може да се направи изводът, че правното значение на плащането зависи от вида на оставащите неудовлетворени притезания:
Непогасени акцесорни вземания (законни лихви) и разноски по изпълнението на същия взискател:
Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението се събират от длъжника в същото изпълнително производство без отделен изпълнителен лист Чл. 79 ал. 1 от ГПК. Запорът върху дяловете се налага по реда на чл. 517, ал. 1 ГПК Чл. 517 ал. 1 от ГПК; законът не ограничава обхвата му само до главницата, поради което следва да се приеме, че с него се събират и начислените лихви и разноски. Ако длъжникът е заплатил само сумата на главницата, цитирана в овластителния акт, но не е платил начислените законни лихви и дължими разноски по изпълнението, задължението по изпълнителния титул не е погасено изцяло Определение № 932 от 2025 г. на ВКС+1. Това представлява частично плащане, което не е основание за отхвърляне на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК Определение № 932 от 2025 г. на ВКС+1.
Непогасени периодични задължения за издръжка по същия изпълнителен лист:
По к. т. д. № 2472/2025 г. изпълняемото право е присъдена издръжка, включваща половината от разходите за учебници и учебни помагала, училищни мероприятия, извънучебни школи и курсове, както и за дрехи и обувки, закупувани два пъти в годината Чл. 517 ал. 4 от ГПК+1. При такова изпълнително основание вземанията възникват периодично и могат да станат изискуеми и след овластяването. Ако такива вземания по същия изпълнителен лист са станали изискуеми и не са платени, погасяването само на сумите, дължими към датата на овластяването, не съставлява пълно удовлетворяване на кредитора Чл. 517 ал. 4 от ГПК+1. Определение № 505/2026 г. не уточнява дали „другите неудовлетворени парични притезания“ по делото са именно такива вземания. Ищецът запазва качеството си на неудовлетворен взискател, поради което искането за прекратяване на дружеството остава основателно Чл. 517 ал. 4 от ГПК+1.
Вземания на присъединени взискатели и прекратяване на производството спрямо овластения кредитор:
Правното положение на присъединените взискатели е уредено в задължителната практика на ОСГТК на ВКС:
Въз основа на анализа на чл. 517, ал. 1 и ал. 4 ГПК, чл. 79 ГПК, чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, практиката на ВКС и задължителната тълкувателна практика на ОСГТК на ВКС, на процесуалноправния въпрос, допуснат до касационно обжалване с Определение № 505 от 19.02.2026 г. по к. т. д. № 2472/2025 г. на ВКС, II т. о. Определение № 505 от 2026 г. на ВКС, следва да се даде следният мотивиран отговор:
Фактът на удовлетворяване в хода на исковото производство на конкретното изпълняемо право, посочено в акта на съдебния изпълнител за овластяване, НЕ Е основание за отхвърляне на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК, когато по изпълнителното дело продължават да съществуват други изискуеми и неудовлетворени парични вземания на същия взискател по същото изпълнително дело (включително законни лихви, разноски по изпълнението или периодично възникващи вземания за издръжка по същия изпълнителен лист).
В тази хипотеза плащането представлява само частично погасяване на дълга по изпълнителното дело. Доколкото изпълнителният процес остава висящ за събиране на непогасения остатък и върху дяловете тежи наложен запор, ищецът запазва качеството си на взискател с неудовлетворено притезание, а потестативното право за прекратяване на дружеството подлежи на уважаване Чл. 517 ал. 1,4 от ГПК+2.
Погасяването на паричното задължение води до отхвърляне на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК по същество само ако задължението към овластения взискател бъде удовлетворено ИЗЦЯЛО (по главница, лихви и разноски) ПРЕДИ ПРИКЛЮЧВАНЕТО НА ПЪРВОТО ЗАСЕДАНИЕ ПО ДЕЛОТО съгласно изричната разпоредба на чл. 517, ал. 4, изр. второ ГПК Чл. 517 ал. 4 от ГПК+1.
Ако пълното погасяване на вземането на овластения взискател настъпи след първото заседание и изпълнителното производство бъде прекратено от съдебния изпълнител, ищецът губи качеството си на взискател и активната си процесуална легитимация, което съставлява основание за обезсилване на постановените решения и прекратяване на съдебното производство поради недопустимост на иска Решение № 104 от 2014 г. на ВКС+1.
Ако вземането на овластения взискател е погасено изцяло, съществуването по същото изпълнително дело на неудовлетворени вземания на трети, присъединени взискатели (по чл. 456 или чл. 459 ГПК) не може да санира липсата на интерес у първоначалния ищец.
Овластяването по чл. 517, ал. 4 ГПК легитимира процесуално единствено взискателя, в чиято полза е издадено Решение № 138 от 2017 г. на ВКС+1. Присъединените взискатели, които притежават изпълнителен лист и могат самостоятелно да движат изпълнението съгласно Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС Тълкувателно решение по дело 2/2023 на ВКС, следва да се снабдят със самостоятелен акт за овластяване от съдебния изпълнител, за да упражнят потестативното право за прекратяване на търговското дружество по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК Чл. 517 ал. 4 от ГПК+2.
Предоставихме на Decimo определението и въпроса, на който да отговори, и поискахме подробна аргументация преди самия отговор. Това е отговорът, генериран от Decimo. Натиснете върху източник, за да видите цитирания текст.
Благодарим на екипа на ЦОА „Кръстю Цончев“ за поканата да участваме в рубриката „Актуален правен въпрос“.
Ако искате да изпробвате Decimo, създайте безплатен акаунт тук и се възползвайте от 2-седмичен тестов период.